9361
Любов до гроб? За некрофила това е само началото…
Вицове за пълнолетни
Събрали се човешките органи на събрание да обсъждат кой от тях е най-безполезен. Станал да се изкаже черният дроб: – Аз съм много ценен! Очиствам кръвта, без мен сте заникъде! – Добре, – казал мозъкът (председател на събранието), – седни си. Друг ще се изкаже ли? – И ние сме ценни! – казали белите дробове. – Без нас всички ще се издушите. – Хубаво, седнете си. Други мнения? – Ами ако не бях аз… – започнал членът, но мозъкът го прекъснал: – Стой си, стой си, не ставай, говори седнал. Че като станеш нещо ми се замотава главата и не мога да мисля.
Другоселец замръкнал при вдовица с двете й щерки. Нагостили го и понеже нямало легло за него го сложили да спи на земята. Въртял се нашенеца, не можел да заспи. По едно време рекъл: – Като почна, та подред! – Де да може, ма не може! – казала голямата щерка. Станал нашия, оправил я и си легнал доволно. След малко пак: – Като почна, та подред! – Де да може, ма не може! – обадила се и малката щерка. Оправил я и нея. Но още му се искало и рекъл: – Като почна, та наред! Без да чака отговор отишъл при голямата дъщеря. – Уж подред, пък прескачаш! – обадила се майката в тъмнината.
Двама възрастни съпрузи си имали ранчо, но мъжът починал и жената трябвало до си наеме помощници. На интервюто се явил само един мъж и той бил гей. Работили двамата упорито и накрая на седмицата възрастната жена поканила мъжа на вечеря в града. След вечерята двамата се прибрали в ранчото и старицата казала: – Аз съм ти шеф, така че очаквам да правиш каквото ти кажа. – Добре – съгласил се младият мъж. – Първо, свали ми обувките! Второ, свали ми блузата. Трето, свали ми полата. Четвърто, свали ми бельото. И пето, ако още веднъж облечеш моите дрехи, ще те уволня.
Един монах карал велосипед. По пътя срещнал една монахиня и й предложил да се качи. Тя се съгласила. След като стигнали до манастира монахинята слязла и си казала: – Ах, тези монаси все не могат да разберат, че съм без сутиен! …в това време попа си казал: – Абе тези монахини не можаха ли да разберат, че колелото няма пръчка!?
Един мъж си пътувал във влака със много монахини. Харесал едната от тях и попитал кондуктора за нея, но той му отговорил: – А, недей така, те са божи жени, не може. Ще ти кажа само, че ще слязат на следващата спирка. На спирката те наистина слезли и след тях тръгнал и мъжът, изпреварил ги и се качил на едно дърво. Гледа задават се монахините, а неговата изостава. Наметнал си един чаршаф и скочил до нея: – Аз съм ангел и искам да те позная! – Но аз съм божа жена, не може! – Аз съм ангел, слушай ме! – Добре, ти говориш от името на бог, но само отзад, за да не разберат другите от манастира. "Познал" я отзад, махнал си чаршафа и казал: – Уааа… не съм ангел! Монахинята си махнала расото: – Уааа… аз съм кондуктора!