Вицове за пълнолетни
Шефовете на китайските и българските мутри ще се срещат в София. Българския Кръстник нарежда на доверения си адютант: – Компир, бегай с мерджана до аерогарата да посрещнеш китайския шеф. Обаче внимавай, казва се г-н Хой! Да не стане издънка и да се червим пред колегите от Азия, ей! Компира повтарял, повтарял до аерогарата: "Хой, Хой, Хой…" Когато пристигнал знатният гост, борецът щастливо го посрещнал: – Добре дошъл, г-н Кор!
Седи си един в кръчмата и си пие … На 300 грама, се провиква: – Всички политици са говна! Присяда до него друг, също така пийнал и казва: – Пправилно! Пийва си още стотарка и пак се провиква: – Всички мутри са копелета! – Добре го каза! На следващата стотарка: – Всички ченгета са педали! – Ееее… Мой човек тук ппоппррекалли ! – Ти кво бе? Да не си ченге?! – Нннеее … Педал!
Новопостъпил затворник го настаняват във една килия със яко старо куче. При настаняването старият му казал: – Тука в затвора играем на една игра, нарича се "семейство", така че ти кой искаш да бъдеш, майката или таткото ? Новодошлият се позамислил малко и предвидливо казал: – Аз смятам да бъда таткото. Старият затворник отговорил: – Нямаш никакви проблеми, хайде ела сега да хванеш мама за кура.
Двама приятели разговарят. Единият – голям късметлия, другия – пълен нещастник. Първият вика на втория: – Абе наборе, ти вярваш ли в прераждането, а? – Ми да, що пък не? – Ами в какво би искал да се преродиш? – Абе, в к"во, в к"вот" да е, само да не е сперматозоид. – Що бе? – Абе, кат" си знам късмета проклет, кой знае на какъв вманиачен чикиджия ще попадна…
Футболист е на смъртния си одър и пита жена си : – Миличко, колко пъти си ми изневерявала? – Три – признала си тя. – Защо? – Да станеш звезда! – И с кого? – Ами, спомняш ли си, когато съотборниците ти не ти подаваха? – Да. – Е, след това ти подаваха? – Ами, спомняш ли си, когато треньорът не те пускаше да играеш? – Да. – Е, след това те пускаше? – А после? – А спомняш ли си, когато публиката не те аплодираше? – ?!? – Е, почна да те аплодира…@
Един мъж си пътувал във влака със много монахини. Харесал едната от тях и попитал кондуктора за нея, но той му отговорил: – А, недей така, те са божи жени, не може. Ще ти кажа само, че ще слязат на следващата спирка. На спирката те наистина слезли и след тях тръгнал и мъжът, изпреварил ги и се качил на едно дърво. Гледа задават се монахините, а неговата изостава. Наметнал си един чаршаф и скочил до нея: – Аз съм ангел и искам да те позная! – Но аз съм божа жена, не може! – Аз съм ангел, слушай ме! – Добре, ти говориш от името на бог, но само отзад, за да не разберат другите от манастира. "Познал" я отзад, махнал си чаршафа и казал: – Уааа… не съм ангел! Монахинята си махнала расото: – Уааа… аз съм кондуктора!