Вицове за пълнолетни
Mомче го приемат за студент във Франция. И като го изпраща баща му, му казва: – Синко, ако имаш нужда от допълнителни пари за любов, пиши в писмото, че са за лов. След един месец получава първото си писмо: – Татко, прати ми 100 франка за тетрадки, 200 франка за учебници и 500 франка за лов. Бащата получава след още един месец второто писмо: – Татко прати ми 200 франка за тетрадки, 500 франка за учебници и 1000 франка за ремонт на пушката.
Върви красива девойка по улицата. На масите пред бирария са седнали няколко мъже и пият бира. – Ето сега ще почнат да подсвиркват, да ми подвикват … – мисли си девойката. И наистина мъжете започват да свиркат и подвикват, но не на нея, а на вървящата пред нея девойка, която не е нищо особено, обаче така хубаво си върти задника, че събира погледите на мъжете. Нашата девойка я догонва и пита: – Къде се научи така да си връткаш дупето? – Ще ти дам един адрес, отиваш там и ще се научиш. Отива девойката на адреса и звъни. Вратата отваря двуметров мъж. – К`во искаш? – Ми, такова, дадоха ми вашия адрес, за това де… за дупето… – Аааа! Влизай! Влиза тя и вижда на стената училищна дъска. – Събличай се и застани с гръб към дъската! "Това беше, тоя ще ме …!" – мисли си девойката, докато се съблича. Мъжът се приближава до нея, слага й тебешир в дупето и казва: – А сега започвай да пишеш по дъската: 6 8 6 8…
Другоселец замръкнал при вдовица с двете й щерки. Нагостили го и понеже нямало легло за него го сложили да спи на земята. Въртял се нашенеца, не можел да заспи. По едно време рекъл: – Като почна, та подред! – Де да може, ма не може! – казала голямата щерка. Станал нашия, оправил я и си легнал доволно. След малко пак: – Като почна, та подред! – Де да може, ма не може! – обадила се и малката щерка. Оправил я и нея. Но още му се искало и рекъл: – Като почна, та наред! Без да чака отговор отишъл при голямата дъщеря. – Уж подред, пък прескачаш! – обадила се майката в тъмнината.
Един мъж си пътувал във влака със много монахини. Харесал едната от тях и попитал кондуктора за нея, но той му отговорил: – А, недей така, те са божи жени, не може. Ще ти кажа само, че ще слязат на следващата спирка. На спирката те наистина слезли и след тях тръгнал и мъжът, изпреварил ги и се качил на едно дърво. Гледа задават се монахините, а неговата изостава. Наметнал си един чаршаф и скочил до нея: – Аз съм ангел и искам да те позная! – Но аз съм божа жена, не може! – Аз съм ангел, слушай ме! – Добре, ти говориш от името на бог, но само отзад, за да не разберат другите от манастира. "Познал" я отзад, махнал си чаршафа и казал: – Уааа… не съм ангел! Монахинята си махнала расото: – Уааа… аз съм кондуктора!